ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ ГОСТИ НА GAMERS FORUM

За да ползвате ликовете които са дадени в форума на този сайт, трябва да си направите нова регистрация Извиняваме се за създаденото не удобство, но се надяваме, че е за доброто на всички наши потребители!

God oF War

Go down

God oF War

Писане by admin on Вто 16 Фев 2010, 15:12

Не намерих тема за играта,затова прецених след като я изиграх,че би било хубаво тя да има,защото го заслужава,независимо от това че вече е на близо 3 години,а не вярвам да съм единствения който наскоро я е изиграл Smile.

Обложка на PAL и NTSC версиите на играта:

Официален сайт на игрите от поредицата:
[You must be registered and logged in to see this link.]
Директен линк към сайта на първата част:
[You must be registered and logged in to see this link.]
Бруталния concept art на играта(задължително да се види):
[You must be registered and logged in to see this link.]

Ето моитe мисли относно God of War.


Отдавана мечтая да се докосна до играта,може би още от прекрасната и надъхваща статия на Snake-а от 2005г.А това беше и втората игра за PS2 която започна да ме кара неистово да желея да си закупя конзолата.Тези дни имах честа да се насладя на приключението наречено God of War.
В момента изпитвам смесени чувства към играта,която изиграх преди няколко часа.Да тя е толкова велика колкото съм чел,слушал и гледал за нея,легенда която ще остане завинаги в гейм историята.Съвършенна.Може би точно тази дума ме озадачава,макар да се опитвах да стоя настрана от играта през годините до сега,малко или много бях запознат с механиката на играта,бях си изградил мнение на база мои предположения подкпрепени и засилени от подли трейлъри оставящи ме с впечатление че знам какво да очаквам Smile.Да но не би,първоначалния ми сблъсък с играта беше коренно различен от това каквото винаги съм очаквал,мечтал,вярвал че ще бъде.Това допринесе за леко скептичния ми поглед в последствие,който в крайна сметка беше разбит на пух и прах за да може Богът на Войната да възтържествува победоносно над мен.Перфектността на играта обаче остана под въпрос за мен,въртят ми се мисли за малки и дребни неща които не мога да кажа че развалят(о бога ми)впечатлението от играта,но определено снижават богоподобното и съвършенство,а в крайна сметка може и аз да си въобразявам само и само да не определя играта като най-връхната точка в търд пърсън екшън жанра играна някога от мен.Объркан съм очевидно е.

Спирам да говоря глупости и в няколко реда ще се опитам да рязкажа защо съм толкова впечатлен,и в дори по малко за нещата които леко ме подразниха.

Визията,няма начин да не отвори човек дума за нея - мащаб – това е едничката дума която пасва идеално за определение на върховно детайлния и обширен свят който са създали от студио Санта Моника.Не съм попадал никога на толкова мащабен и красив TPS,огромна е,или по скоро създава такова усещане макар линейността си и точно заради това кефи толкова много.През цялата игра бях замаян от прекрасния арт,който беше възпроизведен от бедния хардуер на PS2 и си повтарях УАУ.

Музиката е Епична,страхотен ОСТ,оставащ задълго в съзнанието ти часаве,дори дни след като си играл за последно,толкова е голям,не грешка огромен.Озвучителите са на същото високо ниво,макар според мен да изостават с малко в сравнение с музиката,но има реплики които са така произнесени оставайки в историята завинаги - “The gods of Olympus have abandon me,now there is no hope” или “By the gods what have I become”.

Геймлейните достойнства на играта,не смятам за нужно да изреждам,в цялата игра не съм имал един момент в който да съм се отекчил в това което правя,момент в който да се замисля за нещо,да реша да си почина защото е време или каквато и друга прична да бъде,точно обратното винаги когато се налагаше да прекъсна,го правех с голямо нежелание,мисълста за играта ме беше обсебила.
За историята ще кажа че от малък много обичам гръцка митология,и когато разбрах за играта вече бях пристрастен,и с големи очаквания.Не ме разочарова.Изненада ме - кръв,агресия бруталност,насилие,щипка голотия няма морални ограничения всичко е там защото там му е мястото,защото трябва да бъде така,защото ако го нямаше нещо нямаше да е в реда на нещата.
Загадките са идейни и подходящи,не те оставят с впечатление че са там само за да ги решиш,там са защото в света на приключението ми ги има Smile.
Синематиците са прелестни,на места просто те карат да се чувстваш малък,да изпиташ това което изпитва героя,да се погнусиш от сцените на насилие,специално забавени за да видиш как острието пронизва жертвата,как се разхвърчат вътрешностите и,как кръвта оплисква всичко - невероятно режисирани филмови моменти.В тази връзка камерата е статична,но на места благодарение на режисьора бива така поставена или завъртяна че да можеш да се насладиш на прекрасния екстериор в пълна степен оставящ те със зяпнала уста от силата си на внушение.

Гръцка митология примесена с нечовешки дози кръв и агресия разказваща историята на обикновен човек готов да жертва всичко за да успее,но вкрайна сметка оказващ се неспособен да понесе товара,бремето от своите действия,а и как би могло да бъде друго яче...

Това са нещата които в момента изникват в съзнанието ми,които са ме впечатлили по всякакви параграфи,като със сигурност пропускам,още много,а и не мога да съм разточителен за съжаление.

Това което ме подразни,озадачи.
В началото имах странното усещане за сходство със новия Prince of Persia откъм графична гледна точка,дали от перфекционизма на двете заглавия или нещо повече,визуално ги усещах близко.И двете са здраво арт ориентирани,но впоследствие разбрах че принца е мащабен повече на локално ниво,а Богът на Войната на глобално,за какво говоря,принца място - замък,дарк замък Very Happy,чак във третия имаме цял град при това пак е на локално ниво,може да е обширен,но действието си остава само във него.Богът на Войната е на съвсем друго ниво място - океан,Атина,пустиня,планината на Зевс(храма на Пандора) коренно различни локации с невеорятен мащаб,при това само в една игра.Това няма особенно значение кефа и от двете е на върховно ниво,исках само да го отбележа.Отделно вече принца е по приказно ориентиран приятен топъл,а Богът е мрачен,кървав,груб като и при него не липсват “приказни” такива,страхотно разнообразие.Повече няма да отварям дума за прилики с принца Smile.

Гейм механика.
Имаше няколко места които на мен поне ми бяха трудни и това не беше благодарение на моята непохватност(а знае ли човек).Две-три битки със стандартна паплач само че в прекомерни количества със различни видиве атаки което допълнително затруднява задачата.В тези случки си проличава слабостта на бойната система,или може би моята олигофрения,но простто ми беше особенно трудно в тези ситуации като нито,блок,нито избягване на атаки помагаше,отделно имаше противници които като заредят атака срещу мен,немога да я избегна макар да съм се завъртял на 180 градуса зад гърба на нападателя...Тези случки когато всеки зарежда атака след атака и дори не можеш да си кажеш името,а за блок и дума не може да става ги оставям без коментар,минават се на късмет според мен.Хубавото е че тези места са малко както казах 2-3,но странното е че контрастират прекалено със лесните бос битки които трябва да бъдат кулминационни моменти трудни,напрегнати изискващи усилие...Да лесни бяха(изиграх играта на normal),в основата си те изискват от теб да млатиш безцелно докато не се наложи да натискаш бутони в някаква случайна последователност.Аз лично не очаквах това и като изключим битката с минотавара,която е поразнообразена и изисква малко повече от опоменати горе действия другите са лесни и не смайват със разнообразние.
Вибрацията е слабо заложена,почти не я усещах,имаше места на които играта плачеше за мощна вибрация но липсваше,повярвайте ми щеше да качи удоволствието неимоверно.
За бойната система дума няма да отварям че може да ме линчувате Smile,ще кажа че тя върши достатъчно добре работата си.
Друго ходенето по тънки летви - е имаше момент мисля беше над статуята на Хадес преди битката със втория бос,с едни въртящи се прътове и шипове по тях ето там ако не съм умрял поне едно 50-тина пъти в последователност епа на.Повечето от които бяха страшно абсурдни,седя върху летвата,трябва да прескоча шиповете,скачам без да се движа и вместо пак да се презимя на летвата падам,пробвано е няколко пъти резулата е един и същ,е защо бога ми,в последствие разбрах че е от камерата която беше завъртяна под лек ъгъл и героя скача там накъдето сочи тя,трябваше да правя лека корекция във въздуха,е там изядох доста нерви,а може и да съм бил в лоша серия но това определено можеше да се избегне лесно ако можеше камерата да се центрира зад героя.Също с тези летви има вероятност в самото им начало ако не се центрираш подходящо,да полетиш директно надолу без възможност да се хванеш – не знам дали е умишлено с цел повишаваме на трудността,но мисля че не е,повече полировка е трябвало може би.
В царството на Хадес се справих лесно(да не повярва човек,а как се бях наплашил за колоните там Very Happy).
Също невидими стени макар видимо да можеш да се хвърлиш от някоя скала например,играта не ти позволява,а това се отразява при търсене на сикрети които изискват да скочиш някъде където на пръв поглед от опита който си натрупал досега в играта е невъзможно,резултата е че се получават ситуации в които трябва да опитваш и вероятно да умреш защото си сгрешил в преценката,а можеше да се избегне.
Малко поне според мен разнообразие от противници,използван е стандартния трик при който като ставаш по мощен,едни и същи врагове се ъпгрейдват също със тебе като имат лека външна промяна и нанасят повече щета,но в основата си остават същите.
avatar
admin
Admin
Admin

Age : 25
Брой мнения : 181
Points : 2147483647
Reputation : 0
Местожителство : silistra
Join date : 09.02.2010

http://gamers.forum-canada.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите